ОКАХЪРЯ̀ВАМ СЕ, несв.; окахъря̀ се св., непрех. Диал. Натъжавам се, загрижвам се. Те бяха още на половина час разстояние от Челопек, .., но както вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Селянката се окахъри. Ив. Вазов, Съч. ХI, 14. — Тю, за жена се е окахърил и намусил като дете, кога му счупят играчката. Ц. Церковски, Съч. III, 114-115. Тодор ѝ дума, продума: / „Грозданке, либе, Грозданке, / жетвари ми доста жънали / и снопи са доста тежки, / но съм се много окахърил / дали ще мойш се отсрами / на седемдесет жетвари.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64.